Самота
Една безмълвна душа,
самотна, обгърната от тъмнина.
Говори, дори вика тя,
но никой не иска да я чуе,
никой не иска да помогне,
дори само да прошепне:
„Не се плаши, не плачи,
всичко ще се подреди…”
Без приятели дори,
без човек, който да я подкрепи,
без човек, с когото да сподели,
да сподели своите мъки.
Невъобразима болка изпитва тя
от поглъщата я самота.
Тя само копнее за миг светлина,
за миг, изпълнен с топлина.
Очаква само една малка искра,
надежда, че не винаги ще бъде така сама.
© Ани All rights reserved.
