Самота

Blue_Passion_Rising (Ани)
20 6

5 мая 2011 г., 23:09

Поэзия

573 0 2

Една безмълвна душа,

самотна, обгърната от тъмнина.

Говори, дори вика тя,

но никой не иска да я чуе,

никой не иска да помогне,

дори само да прошепне:

„Не се плаши, не плачи,

всичко ще се подреди…”

Без приятели дори,

без човек, който да я подкрепи,

без човек, с когото да сподели,

да сподели своите мъки.

Невъобразима болка изпитва тя

от поглъщата я самота.

Тя само копнее за миг светлина,

за миг, изпълнен с топлина.

Очаква само една малка искра,

надежда, че не винаги ще бъде така сама.