21 may 2007, 21:10

Самота

Poesía

1.2K 0 3

Страх обзема ми душата,
а и чувствам се сама,
май шегува се съдбата,
о защо ли е така?
трън на всеки съм в очите
ала имам ли вина?
   Знам че трябва да обичам,
   да съм грейнала звезда!

                                  2006г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Лиана (Галина)

Благодаря ви.

2007-06-12T17:38:06+03:00
faith (Вяра Ангарева)

Никога не гледай падащите
Еесенни листа
С поглед изгубен в самота
Истината е една:
Самотата
Аз-ът
Мъчи докато
Аз-ът самотата си не победи

2007-06-10T11:24:55+03:00
Ксиана (Яница Ботева)

Обичаш ли,обичай всички
и обичта ти двойно ще се връща!!!
Добре дошла.

2007-05-21T21:24:18+03:00

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0