Лиана (Галина)
43 253
14 ago 2007, 10:16

Самота 

  Poesía
553 0 3
Животът е сложен и страшен,
а също и мъничко прашен,
изпълнен със много мечти,
но те се превръщат в мъгли.

Защо той е толкоз коварен?
Пропит е със мъка горчива,
а пипнеш го - сякаш коприва...
Одръпваш се, силно опарен!

Ала ще дойде вярвам ден,
където щастие ще има без проблем,
животът ще приеме новият си лик,
дано обаче да не бъде само миг!

                                            1997г.

© Галина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??