14.08.2007 г., 10:16 ч.

Самота 

  Поезия
612 0 3
Животът е сложен и страшен,
а също и мъничко прашен,
изпълнен със много мечти,
но те се превръщат в мъгли.

Защо той е толкоз коварен?
Пропит е със мъка горчива,
а пипнеш го - сякаш коприва...
Одръпваш се, силно опарен!

Ала ще дойде вярвам ден,
където щастие ще има без проблем,
животът ще приеме новият си лик,
дано обаче да не бъде само миг!

                                            1997г.

© Галина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??