Aug 14, 2007, 10:16 AM

Самота

Poetry

866 0 3

Животът е сложен и страшен,
а също и мъничко прашен,
изпълнен със много мечти,
но те се превръщат в мъгли.

Защо той е толкоз коварен?
Пропит е със мъка горчива,
а пипнеш го - сякаш коприва...
Одръпваш се, силно опарен!

Ала ще дойде вярвам ден,
където щастие ще има без проблем,
животът ще приеме новият си лик,
дано обаче да не бъде само миг!

1997г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ксиана (Яница Ботева)

За да оценим щастието когато го имаме наистина.

2007-08-14T14:46:55+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Дано! Но ти се усмихни , защото животът може да бъде и много красив!

2007-08-14T10:29:33+03:00
Love (Ванина)

"Истинското предназначение на човека е да живее,а не да съществува"
Джек Лондон

2007-08-14T10:28:50+03:00

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0