Самота

Как си, порцеланова кукло?
Отново си захвърлена в ъгъла сама,
сама не питаща докога.
Отново той завидя на твоята красота
и остави те сама!
Сега замисляш се за миг
и проплакваш със страшен вик.
Идва той при тебе на часа и прочита
в стъклените ти очи,
пълни със сълзи
за твоята самота,
разбира своята вина
и признава ти любовта.
Щастлива бъди с него сега,
вярвай силно в любовта
и запази я тъй силна, както и сега!