1 abr 2009, 6:47

Самота 

  Poesía » De amor
627 0 0

Самота

Като черна сянка аз съм в нощта.
Безмълвна, тиха, предпазлива
и търся аз гръдта
така топла и мила.

***

В съня ми идваш ти -
усмихваш се, прегръщаш ме,
а в следващия миг те няма
Къде си ти?
Защо остави в моето сърце да зее яма?

***

Сега навярно  щастлив си нейде надалече,
желая ти го от сърце,
но в моето боли и не мога вече...
А времето тече...

***

Безмилостно часовникът отмерва часовете,
да го забравя настоява той,
но моля ви се разберете,
обичам го и искам да бъде вечно мой!

***

Усмихвам се,
но просто ей така.
Сега се скитам като черна сянка в нощта.
Тишина, спокойствие, луна -
това са приятелите ми сега.
Лутаща се в тъмнина,
замислена за теб, за мен и вечността.
И всичкото това е заради любовта!

© Радостина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??