1 апр. 2009 г., 06:47

Самота

874 0 0

Самота

Като черна сянка аз съм в нощта.
Безмълвна, тиха, предпазлива
и търся аз гръдта
така топла и мила.

***

В съня ми идваш ти -
усмихваш се, прегръщаш ме,
а в следващия миг те няма
Къде си ти?
Защо остави в моето сърце да зее яма?

***

Сега навярно  щастлив си нейде надалече,
желая ти го от сърце,
но в моето боли и не мога вече...
А времето тече...

***

Безмилостно часовникът отмерва часовете,
да го забравя настоява той,
но моля ви се разберете,
обичам го и искам да бъде вечно мой!

***

Усмихвам се,
но просто ей така.
Сега се скитам като черна сянка в нощта.
Тишина, спокойствие, луна -
това са приятелите ми сега.
Лутаща се в тъмнина,
замислена за теб, за мен и вечността.
И всичкото това е заради любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радостина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...