1 апр. 2009 г., 06:47

Самота 

  Поэзия » Любовная
611 0 0

Самота

Като черна сянка аз съм в нощта.
Безмълвна, тиха, предпазлива
и търся аз гръдта
така топла и мила.

***

В съня ми идваш ти -
усмихваш се, прегръщаш ме,
а в следващия миг те няма
Къде си ти?
Защо остави в моето сърце да зее яма?

***

Сега навярно  щастлив си нейде надалече,
желая ти го от сърце,
но в моето боли и не мога вече...
А времето тече...

***

Безмилостно часовникът отмерва часовете,
да го забравя настоява той,
но моля ви се разберете,
обичам го и искам да бъде вечно мой!

***

Усмихвам се,
но просто ей така.
Сега се скитам като черна сянка в нощта.
Тишина, спокойствие, луна -
това са приятелите ми сега.
Лутаща се в тъмнина,
замислена за теб, за мен и вечността.
И всичкото това е заради любовта!

© Радостина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??