Самота
Самотна в пространството бродя
без път, посока и цел.
Във спомени само се ровя,
душата ми кой я е взел?
Нямам вече цел и надежди,
всичко сега се превърна във прах.
Не чувствам вече любов и копнежи,
а само огромна мъка и старах.
Страх от това, че все съм самотна,
че имам едно огромно но празно сърце.
И дали ще мога да я превъзмогна
болката, която ме разкъсва на две.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Севдалина Янкулова Todos los derechos reservados
