Самота

20 июл. 2007 г., 22:46

Поэзия

849 0 1

Самотна в пространството бродя
без път, посока и цел.
Във спомени само се ровя,
душата ми кой я е взел?

Нямам вече цел и надежди,
всичко сега се превърна във прах.
Не чувствам вече любов и копнежи,
а само огромна мъка и старах.

Страх от това, че все съм самотна,
че имам едно огромно но празно сърце.
И дали ще мога да я превъзмогна
болката, която ме разкъсва на две.

Самота

Свързани произведения

Комментарии

Предложения