28 feb 2008, 18:01

Самота  

  Poesía
825 0 2
Малка самотна душа

на кръста разпъната,

на всеки спирка,

а самата подслон не намерила.

 

Като захвърлена монета,

седяща на паважа.

Самотна птица,

умиращ лебед, потънал в тъга.

 

Не ще ли и помогне някой

на тази малката монета,

събрала голямата си душа,

раздала на всички любов

                          и по малко тъга.

 

"И всичко пак ще си отиде като вятърна буря - бърза и безпощадна... и как човек няма да е сам, сам в душата си,  в сърцето си и в живота, който го крепи..." 

 

© Ана Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Пази душата си и не разрешавай да бъде за всеки спирка или олтар, а само за онзи, който заслужава.
  • Супер!Прекрасно!Великолепно!Повече синоними на тази дума не мога да намеря!И ти пожелавам само едно - продължавай в същият дух да изразяваш чувствата си!Поезията е страхотно място за показване и изявяване на чувствата!
Propuestas
: ??:??