Самота
Малка самотна душа
на кръста разпъната,
на всеки спирка,
а самата подслон не намерила.
Като захвърлена монета,
седяща на паважа.
Самотна птица,
умиращ лебед, потънал в тъга.
Не ще ли и помогне някой
на тази малката монета,
събрала голямата си душа,
раздала на всички любов
и по малко тъга.
"И всичко пак ще си отиде като вятърна буря - бърза и безпощадна... и как човек няма да е сам, сам в душата си, в сърцето си и в живота, който го крепи..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Атанасова Всички права запазени
