на кръста разпъната,
на всеки спирка,
а самата подслон не намерила.
Като захвърлена монета,
седяща на паважа.
Самотна птица,
умиращ лебед, потънал в тъга.
Не ще ли и помогне някой
на тази малката монета,
събрала голямата си душа,
раздала на всички любов
и по малко тъга.
"И всичко пак ще си отиде като вятърна буря - бърза и безпощадна... и как човек няма да е сам, сам в душата си, в сърцето си и в живота, който го крепи..."
© Ана Атанасова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
