10 nov 2005, 10:11

Самота

  Poesía
1.6K 0 4
Вървя сама по тъмните улици на града и гледам малките светещи прозорчета,от които се чуват, смях и сълзи,които изразяват болка и любов, радост и тъга.Вървя в мрака и се питам с кого мога да споделя? Сядам на пеиката в парка и паля поредната цигара, поглеждам звездите и си казвам "те са толкова много, а са самотни също като мен". Парещи сълзи започват да капят от моите очи, цигарата догаря и превръща се в пепел. В пепел превръща се и моята душа.Димът изчезва и оставам отново сама.Сълзите стичат се и вливат се в моето сърце. Луната пръска мека светлина и всякаш казва ми "ела, при мен няма да си сама"!
Вървя в тъмното и търся малкото пламъче любов, което да разтопи ледът в моето сърце.
Вървя сама и пак сама и в ушите ми отеква зловещото тропане на обувки...
Обръщам се, но там няма никои!
Защо ли? Защо съм все сама?
Забравих даже как звучи смеха. И скитам се така до сутринта. И питам се, защо съм все сама?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...