dian4eto__ (Диана)
5 15
10 нояб. 2005 г., 10:11

Самота 

  Поэзия
1249 0 4
Вървя сама по тъмните улици на града и гледам малките светещи прозорчета,от които се чуват, смях и сълзи,които изразяват болка и любов, радост и тъга.Вървя в мрака и се питам с кого мога да споделя? Сядам на пеиката в парка и паля поредната цигара, поглеждам звездите и си казвам "те са толкова много, а са самотни също като мен". Парещи сълзи започват да капят от моите очи, цигарата догаря и превръща се в пепел. В пепел превръща се и моята душа.Димът изчезва и оставам отново сама.Сълзите стичат се и вливат се в моето сърце. Луната пръска мека светлина и всякаш казва ми "ела, при мен няма да си сама"!
Вървя в тъмното и търся малкото пламъче любов, което да разтопи ледът в моето сърце.
Вървя сама и пак сама и в ушите ми отеква зловещото тропане на обувки...
Обръщам се, но там няма никои!
Защо ли? Защо съм все сама?
Забравих даже как звучи смеха. И скитам се така до сутринта. И питам се, защо съм все сама?

© Диана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??