12 mar 2009, 14:53

Самота 

  Poesía » De amor
691 0 7

Самота

 

В тези сиви утринни мъгли

тъжно е сърцето на самотника,

сякаш тежките слани

са попарили душата му оголена.

 

В тъмни стаи се вмъква нощта

и забравя сякаш сутрин да си тръгне,

докато лъчите дневна светлина

не докоснат и най-скрития ъгъл.

 

На сърцето също са нужни

тези лъчи - да се вмъкнат бързо

в тъжните гънки на пулса студен,

да заличат стари раздели и слова.

 

Само с обич сърцето се сгрява,

трябва огън за пулса студен,

малко нежност родена от двама

да прогони самотата нежелана...

© Сашка Нешева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??