Mar 12, 2009, 2:53 PM

Самота 

  Poetry » Love
738 0 7

Самота

 

В тези сиви утринни мъгли

тъжно е сърцето на самотника,

сякаш тежките слани

са попарили душата му оголена.

 

В тъмни стаи се вмъква нощта

и забравя сякаш сутрин да си тръгне,

докато лъчите дневна светлина

не докоснат и най-скрития ъгъл.

 

На сърцето също са нужни

тези лъчи - да се вмъкнат бързо

в тъжните гънки на пулса студен,

да заличат стари раздели и слова.

 

Само с обич сърцето се сгрява,

трябва огън за пулса студен,

малко нежност родена от двама

да прогони самотата нежелана...

© Сашка Нешева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??