Самота
Самота
В тези сиви утринни мъгли
тъжно е сърцето на самотника,
сякаш тежките слани
са попарили душата му оголена.
В тъмни стаи се вмъква нощта
и забравя сякаш сутрин да си тръгне,
докато лъчите дневна светлина
не докоснат и най-скрития ъгъл.
На сърцето също са нужни
тези лъчи - да се вмъкнат бързо
в тъжните гънки на пулса студен,
да заличат стари раздели и слова.
Само с обич сърцето се сгрява,
трябва огън за пулса студен,
малко нежност родена от двама
да прогони самотата нежелана...
© Сашка Нешева All rights reserved.
