21 oct 2005, 17:30

САМОТА

  Poesía
1.5K 0 1

Аз искам днес да ти призная
обичам те!-Не искам да мълча,
че твоето сърце навярно ме омая
и идва ми от радост да крещя.
Желая те и искам да си моя
и не за ден.За цял живот!
Да чувствам ласката ти твоя,
да смъкна тежкия хомот.
На самотата да обърна гръб,
да се изсмея в нейните очи
и тихичко да си запея,
"Обичам те,обичам те,помни!"
Че да си сам е тъй жестоко,
навярно всеки знай това
и знай,че ме обиждаш тъй-дълбоко
когато мислиш си,че е игра.
Жадувам просто да те зърна,
да хвана малките ръце,
и мъжки аз да те прегърна,
да стопля нежното сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Динев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...