9 jul 2010, 22:29

Самота 

  Poesía » Otra
638 0 2

Лягам във леглото всяка вечер сам,
любовта си няма аз на кой да дам.
Душата не може болката да прикрие,
любовта си тя иска да открие…

Сърцето е обгърнато във самота,
откъсната трайно от него радостта.
Любовта започне ли да избелява,
само болка и тъга дарява…

Тъгата и самотата не минават,
дори по-големи стават.
Това е мойто наказание,
изпратено от ада назидание…

© Марин Маринов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Обичта не може да бъде спряна от нищо, стига сам да решиш да не я ограничаваш. Обич не значи притежание.
  • хмм тъжно, но пък ти си млад и ако сега боли не значи, че ще е все така. Любовта идва неочаквано, щастието внезаптно...малко търпение и ще излезеш от сянката на мрака
    пожелавам ти да е скоро
Propuestas
: ??:??