Лягам във леглото всяка вечер сам,
любовта си няма аз на кой да дам.
Душата не може болката да прикрие,
любовта си тя иска да открие…
Сърцето е обгърнато във самота,
откъсната трайно от него радостта.
Любовта започне ли да избелява,
само болка и тъга дарява…
Тъгата и самотата не минават,
дори по-големи стават.
Това е мойто наказание,
изпратено от ада назидание…
© Марин Маринов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
