Самотна вечер, с звезди посипана,
в нежна, пуста самота,
стои жена, в сълзи облечена,
пред вечно гордата ела.
Стои сама сега обречена,
загубила симфония една -
тъй нежни и красиви звуци...
"Обичам те, обичам те завинаги...
о, моя плачеща върба!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse