airiskra (Искра Радева Николова)
126 967
8.07.2010 г., 20:47 ч.

Самота 

  Поезия » Любовна
704 0 7

 

Самотна вечер, с звезди посипана,

в нежна, пуста самота,

стои жена, в сълзи облечена,

пред вечно гордата ела.

 

Стои сама сега обречена,

загубила симфония една -

тъй нежни и красиви звуци...

"Обичам те, обичам те завинаги...

о, моя плачеща върба!"

© Искра Радева Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • добре си дошла
  • Благодаря ви!
  • Първият куплет е много хубав. Не описва само личното, а е по-универсален. Освен това създава много хубава картина, и кара читателя да си представя видението. Бих оставил само този куплет. Разбира се, АВТОРЪТ знае най-добре.
  • Като нежна симфония, като пламнал ескиз!!! Плачеща върба!!!
  • Благодаря!
  • Добре дошла! Явно някои имат нужда от обяснителни бележки! Хубав стих!
  • Моля ,задайте си въпроса по ясно за да мога ви отговоря!
    Стихът описва отчаянието и самотата на една жена,която е загубила своята любов."Симфонията" са думите на любимия,които тя вече няма да чуе- "Обичам те,обичам те завинаги ...,о моя плачеща върба".В случея "завинаги" и "плачеща върба"описват лъжата и тъгата ,която тя е получила с тази любов,това са думите на любимия,които героинята си перифразира сама с малко ирония и самосъжаление... ,това е нейната агония.Надявам се сега да ви е по ясно, г-не!
Предложения
: ??:??