Самотна вечер, с звезди посипана,
в нежна, пуста самота,
стои жена, в сълзи облечена,
пред вечно гордата ела.
Стои сама сега обречена,
загубила симфония една -
тъй нежни и красиви звуци...
"Обичам те, обичам те завинаги...
о, моя плачеща върба!"
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up