Jul 8, 2010, 8:47 PM

Самота 

  Poetry » Love
766 0 7
Самотна вечер, с звезди посипана,
в нежна, пуста самота,
стои жена, в сълзи облечена,
пред вечно гордата ела.
Стои сама сега обречена,
загубила симфония една -
тъй нежни и красиви звуци...
"Обичам те, обичам те завинаги...
о, моя плачеща върба!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Искра Радева Николова All rights reserved.

Random works
: ??:??