13 nov 2012, 12:45

Самота

Poesía » Versos blancos

998 0 1

Държиш отговорите дълбоко в ума си,

преждевременно ги забравяш,

това е начинът, поради който човешкият

мозък работи.

Игубих се в мрака и тишината.

Чувам гласове и леки стъпки.

Обръщам се, лутам се, няма никой.

Сама съм... Съвсем сама.

Това чувство ме изяжда, отвътре...

Вкаменени сълзи и наранени чувства.

Къде си? Липсваш ми...

Какво стана? Защо стана така?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Anita765 (Ани Монева)

Държиш отговорите дълбоко в ума си,

преждевременно ги забравяш,

това е начинът, поради който човешкият

мозък работи.

Интересно разсъждаваш... Чувствата ти са толкова силни, че отприщват вид самоанолиз. Самоанализът след време ще ти помогне на интуицията и преценката за това, което ще е край теб...

Мъничко наблегни на ритмичността. Имаш другото - наблюдателността.
Дерзай!

2012-12-15T06:11:24+02:00

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0