Erlandsson (Мъченик на Изкуството)
39 12
13 nov 2012, 12:45

Самота 

  Poesía » Versos blancos
571 0 1

Държиш отговорите дълбоко в ума си,

преждевременно ги забравяш, 

това е начинът, поради който човешкият 

мозък работи.

 

Игубих се в мрака и тишината.

Чувам гласове и леки стъпки.

Обръщам се, лутам се, няма никой.

Сама съм... Съвсем сама.

 

Това чувство ме изяжда, отвътре...

Вкаменени сълзи и наранени чувства.

Къде си? Липсваш ми...

Какво стана? Защо стана така?

 

 

 

© Мъченик на Изкуството Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Държиш отговорите дълбоко в ума си,

    преждевременно ги забравяш,

    това е начинът, поради който човешкият

    мозък работи.


    Интересно разсъждаваш... Чувствата ти са толкова силни, че отприщват вид самоанолиз. Самоанализът след време ще ти помогне на интуицията и преценката за това, което ще е край теб...

    Мъничко наблегни на ритмичността. Имаш другото - наблюдателността.
    Дерзай!
Propuestas
: ??:??