13 nov 2012, 12:45

Самота

Poesía » Versos blancos

1K 0 1

Държиш отговорите дълбоко в ума си,

преждевременно ги забравяш,

това е начинът, поради който човешкият

мозък работи.

Игубих се в мрака и тишината.

Чувам гласове и леки стъпки.

Обръщам се, лутам се, няма никой.

Сама съм... Съвсем сама.

Това чувство ме изяжда, отвътре...

Вкаменени сълзи и наранени чувства.

Къде си? Липсваш ми...

Какво стана? Защо стана така?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Anita765 (Ани Монева)

Държиш отговорите дълбоко в ума си,

преждевременно ги забравяш,

това е начинът, поради който човешкият

мозък работи.

Интересно разсъждаваш... Чувствата ти са толкова силни, че отприщват вид самоанолиз. Самоанализът след време ще ти помогне на интуицията и преценката за това, което ще е край теб...

Мъничко наблегни на ритмичността. Имаш другото - наблюдателността.
Дерзай!

2012-12-15T06:11:24+02:00

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0