Nov 13, 2012, 12:45 PM

Самота

Poetry » Blank verse

1K 0 1

Държиш отговорите дълбоко в ума си,

преждевременно ги забравяш,

това е начинът, поради който човешкият

мозък работи.

Игубих се в мрака и тишината.

Чувам гласове и леки стъпки.

Обръщам се, лутам се, няма никой.

Сама съм... Съвсем сама.

Това чувство ме изяжда, отвътре...

Вкаменени сълзи и наранени чувства.

Къде си? Липсваш ми...

Какво стана? Защо стана така?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765 (Ани Монева)

Държиш отговорите дълбоко в ума си,

преждевременно ги забравяш,

това е начинът, поради който човешкият

мозък работи.

Интересно разсъждаваш... Чувствата ти са толкова силни, че отприщват вид самоанолиз. Самоанализът след време ще ти помогне на интуицията и преценката за това, което ще е край теб...

Мъничко наблегни на ритмичността. Имаш другото - наблюдателността.
Дерзай!

2012-12-15T06:11:24+02:00

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0