Самота

12 mar 2018, 11:00

Poesía » Otra

487 0 0

Един ден се събуждаш
и осъзнаваш нелепо
колко ужасно си сам...
И имаш изгаряща нужда
за малко да бъдеш
някому нужен,
аз знам...

Но никой не иска
да хване ръката,
Която протягаш напред...
И малко по малко
Сърцето ти свито
Превръща се в бучица лед.

Сподавени сълзи пълзят
по лицето.
Мъка
и адска печал.
Болка ужасна
обхваща сърцето.
И ето.
За миг
станал си
купчинка кал.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Самота

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas