Самота

Mar 12, 2018, 11:00 AM

Poetry » Other

449 0 0

Един ден се събуждаш
и осъзнаваш нелепо
колко ужасно си сам...
И имаш изгаряща нужда
за малко да бъдеш
някому нужен,
аз знам...

Но никой не иска
да хване ръката,
Която протягаш напред...
И малко по малко
Сърцето ти свито
Превръща се в бучица лед.

Сподавени сълзи пълзят
по лицето.
Мъка
и адска печал.
Болка ужасна
обхваща сърцето.
И ето.
За миг
станал си
купчинка кал.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Самота

Свързани произведения

Comments

Random works