Самота

24 jul 2013, 21:55

Poesía » Otra

749 0 1

Отрони се и падна

последна капчица роса,

дървото сам-само остана

под безкрайно сини небеса.

Клоните прибра си бавно,

придърпа всяка част към своето стъбло,

отлетяха и листата плавно,

всяко някъде е отишло.

Натрупа сняг отново,

оголените клони той покри,

привидно, сякаш е красиво,

тъжните сълзи снегът изтри.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.