Отрони се и падна
последна капчица роса,
дървото сам-само остана
под безкрайно сини небеса.
Клоните прибра си бавно,
придърпа всяка част към своето стъбло,
отлетяха и листата плавно,
всяко някъде е отишло.
Натрупа сняг отново,
оголените клони той покри,
привидно, сякаш е красиво,
тъжните сълзи снегът изтри.
© Радостина Димитрова Всички права запазени
Хубав стих - като черно-бяла фотография!