Самота
Пътища,
свършили пътя си,
се усмихват
в очите на утрото.
Самотни очи.
Мустанги, неровили
с бързи копита,
препъват се
в късни треви.
Коси необяздени
с вятъра луд
подгонват реки
и сънуват докосване.
А някъде ехото,
свито на котка,
подслушва скалите.
Самотно е...
© Лакрима Todos los derechos reservados
Светла,благодаря!
Много ме радвате!!!