11 dic 2013, 13:52

Самота 

  Poesía » Otra
1259 0 11

   Самота

 

Пътища,

свършили пътя си,

се усмихват

в очите на утрото.

Самотни очи.

Мустанги, неровили

с бързи копита,

препъват се

в късни треви.

Коси необяздени

с вятъра луд

подгонват реки

и сънуват докосване.

А някъде ехото,

свито на котка,

подслушва скалите.

Самотно е...

© Лакрима Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря,Ена!
    Светла,благодаря!
    Много ме радвате!!!
  • С Краси Чернев! Поздравче!
  • Браво, Албена!!!
  • Валяк,здравей!Благодаря ти!!
  • Красива поезия! Хареса ми! Поздрави, Албена!
  • sinoptic,благодаря,че се отби!
    Краси Ч.много благодаря за хубавите думи и че намина!!

    Благодаря ви!!!
  • Много красиво, удоволствие за въображението!
    Харесвам такива стихове, много си добра!
  • Мустанги, неровили
    с бързи копита,
    препъват се
    в късни треви...

    Красива образност!
  • Ради,покорно благодаря и се радвам,че ти харесва!

    Благодаря,Сан!

    Ценя вашите коментари!
  • Хареса ми! Поздрав!
  • Страхотно е,все повече ми допадат стиховете ти– видях твоята котка,подслушваща скалите!
Propuestas
: ??:??