Dec 11, 2013, 1:52 PM

Самота

  Poetry » Other
1.5K 0 11

   Самота

 

Пътища,

свършили пътя си,

се усмихват

в очите на утрото.

Самотни очи.

Мустанги, неровили

с бързи копита,

препъват се

в късни треви.

Коси необяздени

с вятъра луд

подгонват реки

и сънуват докосване.

А някъде ехото,

свито на котка,

подслушва скалите.

Самотно е...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лакрима All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...