26 ago 2014, 8:52  

Самота 

  Poesía » Filosófica
338 0 0
Самота
Самотата - тя е сивота,
няма цветове - нито красота.
Жестоко мен ме връхлетя
и дари ме - с тъмнина.
Така се с мене подигра,
да се извини не пожела,
жигоса тя мойта душа
и долно в лицето ми се изсмя.
Но се оказа - има светлина,
в тоз момент самотата изпищя -
не успя да довърши свойта злина ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анонимен Анонимник Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??