Самота
453
0
0
Самота
Самотата - тя е сивота,
няма цветове - нито красота.
Жестоко мен ме връхлетя
и дари ме - с тъмнина.
Така се с мене подигра,
да се извини не пожела,
жигоса тя мойта душа
и долно в лицето ми се изсмя.
Но се оказа - има светлина,
в тоз момент самотата изпищя -
не успя да довърши свойта злина
безмалко да изтръгне таз клета душа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анонимен Анонимник Всички права запазени
