Aug 26, 2014, 8:52 AM  

Самота 

  Poetry » Phylosophy
312 0 0

Самота

 

Самотата - тя е сивота,

няма цветове - нито красота.

Жестоко мен ме връхлетя

и дари ме - с тъмнина.

 

Така се с мене подигра,

да се извини не пожела,

жигоса тя мойта душа

и долно в лицето ми се изсмя.

 

Но се оказа - има светлина,

в тоз момент самотата изпищя -

не успя да довърши свойта злина

безмалко да изтръгне таз клета душа...

© Анонимен Анонимник All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??