Отново ли сам си, приятелю мой?

Пак ли остана излъган?

Пак ли повярва в красиви очи?

Пак ли повярва на думи?

***

Сега ти е тежко  - сърцето боли!

Очите се пълнят със сълзи!

а ти се заричаш - кълнеш се дори -

във  друга  не ще да се влюбиш!!!

***

На първата среща ли, нежният миг -

от нейде яви се неканен?!

Звездите, Луната  и вятъра тих -

донесъл парфюма омаен ...

***

Навеждаш глава и поглеждаш в страни -

аз зная какво те тревожи!

И сладкият спомен сега ти горчи,

и мечтите да върнеш не можеш!!!

***

Над нас е Луната - сега е зловеща -

забулена в облаци, няма звезди ...

Но вярвай, приятел - в една нова среща ,

със вятър - играещ си в други коси!

***

Друг лунен лъч ще разкрие пред тебе -

красиво лице и прекрасни очи,

които усмивката твоя ще върнат!

Ще вярваш във  тях! Ще се влюбиш, дори!!!