Самота
Отново ли сам си, приятелю мой?
Пак ли остана излъган?
Пак ли повярва в красиви очи?
Пак ли повярва на думи?
***
Сега ти е тежко - сърцето боли!
Очите се пълнят със сълзи!
а ти се заричаш - кълнеш се дори -
във друга не ще да се влюбиш!!!
***
На първата среща ли, нежният миг -
от нейде яви се неканен?!
Звездите, Луната и вятъра тих -
донесъл парфюма омаен ...
***
Навеждаш глава и поглеждаш в страни -
аз зная какво те тревожи!
И сладкият спомен сега ти горчи,
и мечтите да върнеш не можеш!!!
***
Над нас е Луната - сега е зловеща -
забулена в облаци, няма звезди ...
Но вярвай, приятел - в една нова среща ,
със вятър - играещ си в други коси!
***
Друг лунен лъч ще разкрие пред тебе -
красиво лице и прекрасни очи,
които усмивката твоя ще върнат!
Ще вярваш във тях! Ще се влюбиш, дори!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Костадин Огнянов Всички права запазени