Отново ли сам си, приятелю мой?
Пак ли остана излъган?
Пак ли повярва в красиви очи?
Пак ли повярва на думи?
***
Сега ти е тежко - сърцето боли!
Очите се пълнят със сълзи!
а ти се заричаш - кълнеш се дори -
във друга не ще да се влюбиш!!!
***
На първата среща ли, нежният миг -
от нейде яви се неканен?!
Звездите, Луната и вятъра тих -
донесъл парфюма омаен ...
***
Навеждаш глава и поглеждаш в страни -
аз зная какво те тревожи!
И сладкият спомен сега ти горчи,
и мечтите да върнеш не можеш!!!
***
Над нас е Луната - сега е зловеща -
забулена в облаци, няма звезди ...
Но вярвай, приятел - в една нова среща ,
със вятър - играещ си в други коси!
***
Друг лунен лъч ще разкрие пред тебе -
красиво лице и прекрасни очи,
които усмивката твоя ще върнат!
Ще вярваш във тях! Ще се влюбиш, дори!!!
© Костадин Огнянов Все права защищены