Putin (Владимир Владимирович) Putin (Владимир Владимирович)
11 44
9 ago 2016, 20:26

Самота

2.1K 5 30

Няма те и чувствам, че умирам

смисъл в нищо не намирам.

Изпълва ме изцяло празнотата

изчезва всичко тъжна е душата.

 

Дните дълги сякаш умаляли

влачат се унили, побелели

по отминалото време те тъгуват

напред към нищото пътуват.

 

Скитам се, без цел се рея

за щастие да мисля и не смея

със мене пак е самотата

отворила към бездната вратата.

 

София

06.08.2016 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Владимирович Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Putin (Владимир Владимирович)
    Putin (Владимир Владимирович)
    Не се притеснявай за запетайките. Граматиката ми е малко мъглява.
    Колкото до Водолеите...При нас всичко е емоция и е в зависимост от ситуацията. Затова усещанията, които читателита виждат са толкова разнообразни.
  • Иржи (Ирина Филипова)
    Иржи (Ирина Филипова)
    До сега не съм те коментирала,Владимир,а виждам навсякъде твоите.Защо във всички творби за любов има толкова тъга?Особено Водолейците-при тях има и тъга и самота и оптимизъм и борба!И аз съм една от тях.затова съм избрала друг жанр-хумора,за да се чувствам уютно.Добре пишеш,само тук-там бих ти наредила малко запетайки../нали не се сърдиш?/
  • Putin (Владимир Владимирович)
    Putin (Владимир Владимирович)
    И аз на теб, Албена!
  • aldiradina (Албена Радина)
    aldiradina (Албена Радина)
    ... Скитам се, без цел се рея ... Потънах в собствените си мисли, за което ти благодаря!
  • Putin (Владимир Владимирович)
    Putin (Владимир Владимирович)
    Благодаря, Силвия!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0