9 ago 2016, 20:26

Самота

2.1K 5 30

Няма те и чувствам, че умирам

смисъл в нищо не намирам.

Изпълва ме изцяло празнотата

изчезва всичко тъжна е душата.

 

Дните дълги сякаш умаляли

влачат се унили, побелели

по отминалото време те тъгуват

напред към нищото пътуват.

 

Скитам се, без цел се рея

за щастие да мисля и не смея

със мене пак е самотата

отворила към бездната вратата.

 

София

06.08.2016 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Владимирович Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не се притеснявай за запетайките. Граматиката ми е малко мъглява.
    Колкото до Водолеите...При нас всичко е емоция и е в зависимост от ситуацията. Затова усещанията, които читателита виждат са толкова разнообразни.
  • До сега не съм те коментирала,Владимир,а виждам навсякъде твоите.Защо във всички творби за любов има толкова тъга?Особено Водолейците-при тях има и тъга и самота и оптимизъм и борба!И аз съм една от тях.затова съм избрала друг жанр-хумора,за да се чувствам уютно.Добре пишеш,само тук-там бих ти наредила малко запетайки../нали не се сърдиш?/
  • И аз на теб, Албена!
  • ... Скитам се, без цел се рея ... Потънах в собствените си мисли, за което ти благодаря!
  • Благодаря, Силвия!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...