Няма те и чувствам, че умирам
смисъл в нищо не намирам.
Изпълва ме изцяло празнотата
изчезва всичко тъжна е душата.
Дните дълги сякаш умаляли
влачат се унили, побелели
по отминалото време те тъгуват
напред към нищото пътуват.
Скитам се, без цел се рея
за щастие да мисля и не смея
със мене пак е самотата
отворила към бездната вратата.
София
06.08.2016 г.
© Владимир Владимирович All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
