Самота
Няма те и чувствам, че умирам
смисъл в нищо не намирам.
Изпълва ме изцяло празнотата
изчезва всичко тъжна е душата.
Дните дълги сякаш умаляли
влачат се унили, побелели
по отминалото време те тъгуват
напред към нищото пътуват.
Скитам се, без цел се рея
за щастие да мисля и не смея
със мене пак е самотата
отворила към бездната вратата.
София
06.08.2016 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Владимирович Всички права запазени
