Някои казват "тъжно е да си сам". 
Да, вярно, самота римува се с тъга.
Но кое по-тъжно е не знам-
Да си сам със себе си или сред тълпа.
 

Не са ми нужни изтъркани съвети,
Банални фрази, които повтаряте на всеки.
Не са ми нужни досадни наставления
Нито за грешките ми попровления.

Не са ми нужни десетки хора,
С които злободневности да си говоря
Нужен ми е някой, който да разбира
Какво усмивката прикрива.

Нужен ми е някой, който да поседне
И безмълвно с мен да поговори.
Който да избърше неизплаканите сълзи
На неизказаната мъка утеха да предложи.

Тъжно ми е не защото съм сама -
Аз сама избрах да е така,
А защото от хората заобиколена
Оказах се неразбрана, огорчена.