23 mar 2022, 9:24  

Самота

659 1 0

Пръстите ни се преплитат,

търсещи опора.

В мрака падаме, летим.

Стон разкъсва тишината.

Кръвта се стича по бузите ми

като сълзи.

Слепите ми очи в търсене на

светлината срещат твоите.

Кръвта се разрежда от ярост

дива.

Смърта е на секунди от нас.

Възражда се кралицата на мрака.

Далечен спомен бяга в тишината.

Едни очи в тъмнината непрогледна.

Пръстите ти стискат моите.

Краката ми докосват гладката

повърхност на водата.

Изправям се.

Оглеждам се.

Виждам пелена от мрака.

Клепачите покриват очите ми.

Далечен писък разтърсва тишината.

Побягвам без посока.

Ослушвам се и осъзнавам че това е моят писък.

Падам отново.

Светът е черна дупка. 

Паралелна вселена.

Пръстите ми стискат кървав книжал

от сребро.

Книжалът се забива в гърдите ми.

С последни сили докосвам прореза.

Около сърцето ми е усукана черна роза,

забиваща тръните си в кървава схватка.

Откъсвам розата.

И изпитвам едно.

Самота.

Потъвам в ада.

Сама.

Сама.

Сама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...