Самота

Пръстите ни се преплитат,

търсещи опора.

В мрака падаме, летим.

Стон разкъсва тишината.

Кръвта се стича по бузите ми

като сълзи.

Слепите ми очи в търсене на

светлината срещат твоите.

Кръвта се разрежда от ярост

дива.

Смърта е на секунди от нас.

Възражда се кралицата на мрака.

Далечен спомен бяга в тишината.

Едни очи в тъмнината непрогледна.

Пръстите ти стискат моите.

Краката ми докосват гладката

повърхност на водата.

Изправям се.

Оглеждам се.

Виждам пелена от мрака.

Клепачите покриват очите ми.

Далечен писък разтърсва тишината.

Побягвам без посока.

Ослушвам се и осъзнавам че това е моят писък.

Падам отново.

Светът е черна дупка. 

Паралелна вселена.

Пръстите ми стискат кървав книжал

от сребро.

Книжалът се забива в гърдите ми.

С последни сили докосвам прореза.

Около сърцето ми е усукана черна роза,

забиваща тръните си в кървава схватка.

Откъсвам розата.

И изпитвам едно.

Самота.

Потъвам в ада.

Сама.

Сама.

Сама.