22 jun 2006, 7:11

Самота 

  Poesía
564 0 4

  Самота

 

Изгубвам се, потъвам -
сърцето търси любовта.
Обичам силно и жадувам -
душата плаче в самота.

Очаквам, ала не намирам
отговор  от теб  тук и сега.
Любов и обич не откривам,
сама оставам пак в нощта.

От другиго  сега ,аз  чувам
прекрасни,  хубави слова.
Копнеж и обич там съзирам,
но нямам  право на това.

От чувствата му се опивам,
но няма да отвърна никога.
Във огъня на ада не отивам,
дори със риск да съм  сама.

Ще чакам и ,ще се надявам,
ще бъда търпелива и добра.
При теб завинаги оставам -
една жена обвита в самота.

         03.05.2006

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрави и от мен!
  • Благодаря ви , радвам се че ви хареса .
    А по въпроса за обричането , нещата при мен са така :

    На един мъж в живота да се врека
    това за мен било е някога мечта
    Преди двадесет години го осъществих
    и с него любовта и радостта открих
  • Мила Етчи,много е красиво,но ако е така както си го написала в стихотворението наистина не се обричай само на един мила!
  • Мила Етчи,не се обричай само на един,живота е красив,защото имаме възможност да ПРЕОТКРИВАМЕ! Много ми хареса,поздрави! 5 !
Propuestas
: ??:??