26 ago 2006, 11:01

самота 

  Poesía
1316 0 4
Тъжно е вечер, когато сама
празнувам празника светъл,
с бутилка вино в ръка,
пия и плача в ноща.

Оглеждам се в тъмната стая
и разбирам,че болезнено празна е тя,
отронва се малка сълза,
разбива се там на куп стъкълца.


Едно стъкълце се заби във душата
и остави катранено черна следа,
белязана бе от съдбата
да усеща болката от самотата.

© Мортиша Адамс Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??