Aug 26, 2006, 11:01 AM

самота 

  Poetry
1275 0 4
Тъжно е вечер, когато сама
празнувам празника светъл,
с бутилка вино в ръка,
пия и плача в ноща.

Оглеждам се в тъмната стая
и разбирам,че болезнено празна е тя,
отронва се малка сълза,
разбива се там на куп стъкълца.


Едно стъкълце се заби във душата
и остави катранено черна следа,
белязана бе от съдбата
да усеща болката от самотата.

© Мортиша Адамс All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??