Самота ми носиш

23 jun 2010, 18:37

Poesía » De amor

632 0 1

Здравей отново, приятелко добра.

Добре дошла в стаята ми празна.

Сънят и мислите ми ти обра.

Вкопчи се в мен като болест заразна.

Усещам те, зная, че си тук.

Седнала до мене, без да питаш.

Крадеш каквото можеш и напук

сърцето ми в кална локва риташ.

Без дъх оставам от думите нечути.

Смехът ти тишината пак разкъсва.

При мене си от няколко минути,

а от близостта ти почва да ми писва.

Макар да имам само теб сега.

Тръгни си, искам да те няма.

Самота ми носиш, само самота.

Ще забравя и за болката голяма.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.