Самота ми носиш
870
0
1
Здравей отново, приятелко добра.
Добре дошла в стаята ми празна.
Сънят и мислите ми ти обра.
Вкопчи се в мен като болест заразна.
Усещам те, зная, че си тук.
Седнала до мене, без да питаш.
Крадеш каквото можеш и напук
сърцето ми в кална локва риташ.
Без дъх оставам от думите нечути.
Смехът ти тишината пак разкъсва.
При мене си от няколко минути,
а от близостта ти почва да ми писва.
Макар да имам само теб сега.
Тръгни си, искам да те няма.
Самота ми носиш, само самота.
Ще забравя и за болката голяма.
© Йорданка Василева All rights reserved.
