19 abr 2008, 18:58

Самотата... 

  Poesía
4692 0 39
* * *
Самотата ми е смесена с умората,
животът ми тежи като олово.
Заглеждам се в усмивките на хората
и търся те в лицата им отново.
Самотата е навред около мене,
тъй властна, като зъл велможа
върлува, бие ме със времето
и лепне по треперещата кожа.
Самотата, аз я срещнах много пъти,
познавам я, за мене тя е стръв,
тя всяка вечер погледа ми мъти, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??